Копър

Копърът (Anethum graveolens) е едногодишно растение с кратък живот, което се използва за подправка на ястия и като съставна част на някои медикаменти. Още древните римляни считали, че копърът има тайнствена,чудодейна сила. Старите гърци демонстрирали благосъстоянието си като горели ароматно масло от копър. По земите на кан Кубрат древният обичай повелявал жертвената клада на бог Тангра да се пали със стръкче изсушен копър. Гладиаторите получавали храна, обилно подправена с копър, за да бъдат силни и издръжливи. В древен Вавилон го отглеждали с лечебна цел. Там цар Мардукапалитина II уредил градина, където между другите лечебни растения отглеждал и копър. В Европа е на почит от времето на Карл Велики (IX в.). По-голяма популярност добива през XVI век във Флоренция и Болоня по времето на Катерина Медичи. Използвали го като съставка при приготвянето на любовен елексир, а също и при предпазване от черна магия. Копърът е сред подправките, които са богати на фолиева киселина (витамин В₉), каротин (провитамин А) и витамини С и Е.

Пресният копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява салатите, млечните и майонезени сосове, маринати и сирена. Използва се при приготвянето на туршии, стерилизирани краставички, таратор. Подходящ е за подправянето на риба, на зеленчукови блюда (тиквички, пресни картофи, зелен фасул, зеле), на постни супи. За шведите копърът е това, което е за нас червеният пипер-национална подправка.

Използва се и в медицината. За лечебни цели се използват зрелите плодове и цялата цъфтяща надземна част в свежо състояние. Действието му е газогонно, потискащо централната нервна система. Действа успокояващо до сънотворно. При деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики, задръжка на газове стимулира храносмилането, подобрява апетита, премахва коликите отхрачващо средство при бропхити и коклюш.

Източник: Wikipedia